Опело

Народът ни е свикнал да изпраща покойника с опело, извършено от свещенослужител. Какво трябва да се знае за подготовката му?

Тялото на починалия се умива като символ, че преди Възкресението той трябва да застане чист пред Божието лице. Пречистеното тяло Христово, според св. Йоан Златоуст, било умито с вода след снемането Му от кръста. В знак на обновяване на покойника след Възкресението по възможност той се облича в нови дрехи (1Кор. 15:53).

Починалия се облича в пълно одеяние и на гърдите му има Свето евангелие. В ковчега е сложен с лице нагоре, със затворени очи и уста и с ръце, сложени кръстообразно на гърдите, в знак на вярата в разпнатия Христос, обвит в бяло платно и плащеница. На гърдите му има кръст и икона. До последованието на опелото над починалия се чете Псалтир, подобно на древните християни, които пеели псалми от псалмопевеца Давид. Вкъщи и в храма, както и при носенето, покойникът е обърнат с лице към изток, символ на очакваното Второ Христово пришествие. Паленето на свещи означава, че покойникът преминава от този свят на мрака във вечното жилище на светлината.

Стародавна традиция е край ковчега с мъртвеца да има запалени свещи, а на гърдите му да е поставено икона, може и кръст. Някъде покриват покойника с покров, наречен саван (дълга бяла материя с изображението на Христовото погребение). На някои места практикуват до идването на свещеника вкъщи да звучи механична църковна траурна музика. Преди мъртвецът да бъде вдигнат от дома, свещеникът извършва кратка траурна молитва (наречена трисаги). По време на молитвата близките на покойника трябва да са край ковчега.

В храма се извършва опелото. Всички присъстващи държат в десните си ръце запалени свещи в памет на починалия. При запяването "Вечная памят" всички коленичат. Не се коленичи от Великден до Възнесение (Спасовден). Преди полагането в гроба на покойника се излива елея от кандилото, което свети в дома до изнасянето на мъртвеца. Също отдавнашна традиция е да се хвърля пръст върху ковчега в гроба с думите "Бог да го прости, лека му пръст". Прощаването на близките с покойника става в дома или в църквата.

 Кога се прави помен на починали?

Израилският народ оплаквал Мойсей четиридесет дни подир смъртта му. Спасителят се възнесъл на четиридесетия ден подир Възкресението.

Традицията е различна, но на гроба на новопредставения в Господа се ходи на третия, деветия, двадесетия и четиридесетия ден. Някъде близките ходят на гроба всяка сутрин до четиридесетия  ден, когато се извършва т.нар. равнение на гроба. На някои места, поради невъзможност да се отива редовно на гроба и да палят свещи вземат в съд пръст от гроба и върху нея палят четиридесет дни наред свещи вкъщи в памет на покойника. На двадесетия, на четиридесетия ден и в годишнината от смъртта за покойника се прави панихида. Тогава се приготвя варено жито (грухано) и се раздава за "Бог да прости". Нашите покойници не искат нищо от нас. Достатъчни са само споменът за тях и тихата молитва в храма, придружена със запалването на свещ - тя се поставя на определените места - обикновено нисък свещник или съд с пясък, поставен ниско долу.

Освен в утвърдените от Светата църква съботи-задушници (събота срещу неделя Месопустна, събота срещу Петдесетница, събота пред Архангелровден - най-голямата, наречена Архангелова задушница), всички съботни дни са посветени на покойниците и е добре да отправяме молитви за тях, да посещаваме вечното им жилище и да палим свещи. Независимо дали са големи църковни празници или пости, на третия или деветия ден от смъртта се отслужва трисагий. На четиридесетия ден се отслужва панихида, независимо в какъв период и ден се случи. За първи ден се брои деня на смъртта. Препоръчително е първите три дни близките на покойника да ходят на гроба му, където се четат заупокойни молитви. Ако няма възможност за ежедневно посещение на гроба, заупокойните молитви се четат задължително в храма или дома. При тези молитви близките на покойника палят голямата свещ от опелото, която трябва да догори до 40-тия ден.

Четиридесетия ден е особен ден за покойника – в този ден Бог отсъжда къде ще пребивава неговата душа до второто Христово пришествие, когато Господ ще дойде отново да съди живи и мъртви. Затова на този ден Църквата е разпоредила задължително да се отслужи панихида. Опечалените роднини носят свещи, цветя, жито, хляб, вино и друга храна за раздаване – храната /подавката/ трябва да е съобразена с това дали според църковния календар е постен период или сряда и петък. Ако голямата свещ от погребението не е догоряла до този момент, на този ден се оставя на гроба да догори. Четиридесетия ден е известен и като „равнение“, защото на този ден се извършва изравняване на гроба. След панихидата за 40 ден, помен се прави на 3-тия, 6-тия месеци, на година и всяка следваща година на този ден.

Освен тези дни, панихиди се правят и на рождените и имените дни. Помен за починалия се прави на:

  •     3-тия, 9-тия, 40-тия ден от смъртта.
  •     3, 6 и 9 месеца.
  •     На 1 година.
  •     На следващите годишнини по желание на близките.

Освен в утвърдените от Светата църква съботи-задушници, всички съботни дни са посветени на покойниците и е добре да отправяме молитви за тях, да посещаваме вечното им жилище и да палим свещи.