Панахида/Помен

Панахида/Помен

Панахидата е Църковен ритуал, свързан с молитви за душата на покойник; помен.
Кога се прави помен на починали?

На гроба на новопредставения в Господа се ходи на третия, деветия, двадесетия и четиридесетия ден. Някъде близките ходят на гроба всяка сутрин до четиридесетия  ден, когато се извършва т.нар. равнение на гроба. На някои места, поради невъзможност да се отива редовно на гроба и да палят свещи вземат в съд пръст от гроба и върху нея палят четиридесет дни наред свещи вкъщи в памет на покойника. На двадесетия, на четиридесетия ден и в годишнината от смъртта за покойника се прави панихида. Тогава се приготвя варено жито (грухано) и се раздава за "Бог да прости". Нашите покойници не искат нищо от нас. Достатъчни са само споменът за тях и тихата молитва в храма, придружена със запалването на свещ - тя се поставя на определените места - обикновено нисък свещник или съд с пясък, поставен ниско долу.

Освен в утвърдените от Светата църква съботи-задушници (събота срещу неделя Месопустна, събота срещу Петдесетница, събота пред Архангелровден - най-голямата, наречена Архангелова задушница), всички съботни дни са посветени на покойниците и е добре да отправяме молитви за тях, да посещаваме вечното им жилище и да палим свещи. Независимо дали са големи църковни празници или пости, на третия или деветия ден от смъртта се отслужва трисагий. На четиридесетия ден се отслужва панихида, независимо в какъв период и ден се случи. За първи ден се брои деня на смъртта. Препоръчително е първите три дни близките на покойника да ходят на гроба му, където се четат заупокойни молитви. Ако няма възможност за ежедневно посещение на гроба, заупокойните молитви се четат задължително в храма или дома. При тези молитви близките на покойника палят голямата свещ от опелото, която трябва да догори до 40-тия ден.

Четиридесетия ден е особен ден за покойника – в този ден Бог отсъжда къде ще пребивава неговата душа до второто Христово пришествие, когато Господ ще дойде отново да съди живи и мъртви. Затова на този ден Църквата е разпоредила задължително да се отслужи панихида. Опечалените роднини носят свещи, цветя, жито, хляб, вино и друга храна за раздаване – храната /подавката/ трябва да е съобразена с това дали според църковния календар е постен период или сряда и петък. Ако голямата свещ от погребението не е догоряла до този момент, на този ден се оставя на гроба да догори. Четиридесетия ден е известен и като „равнение“, защото на този ден се извършва изравняване на гроба. След панихидата за 40 ден, помен се прави на 3-тия, 6-тия месеци, на година и всяка следваща година на този ден.

Освен тези дни, панихиди се правят и на рождените и имените дни. Помен за починалия се прави на:

  •     3-тия, 9-тия, 40-тия ден от смъртта.
  •     3, 6 и 9 месеца.
  •     На 1 година.
  •     На следващите годишнини по желание на близките.

Панихида за 3 дена

На третия ден, според християнските вярвания, всяка душа се възнася на небесата, за да се поклони пред Бог.

Поради това църквата, в лицето на свещеник, на третия ден извършва молитва за душата на починалия и се прави принос на храна и цветя.

Този ден често се нарича „третини“ и през него също е важно да се спомене покойника, както и да се отправят молитви към Бог за неговата душа. Това е денят, в който тя трябва да се възнесе на небето.

Панихида за 9 дена

В християнските вярвания, от третия до деветия ден душата на покойника се намира в Рая, където разглежда райските обители на светиите, както и красотата на самия рай.

Съзерцавайки тази красота, душата се променя и забравя своята скръб, която е имала, когато е пребивавала в човешкото си тяло.

Ако е грешна, душата се укорява, че е живяла живота си на Земята, без да е служила на Бог правилно.

На деветия ден душата за втори път се възнася на преклонение пред Бог. След това преклонение тя се изпраща в Ада, където чак до четиридесетия ден вижда какви са мъченията за грешниците, страхувайки се да не бъде изпратена самата тя там.

На този ден отново се отслужва заупокойна литургия с молба за спасение на душата на покойника.

Панихида за 40 дена

40-ият ден е най-важният в християнските традиции, тъй като в този ден душата се връща от Ада и отново застава пред Бог, където ще бъде съдена спрямо делата си на земята – дали ще бъде допусната в Рая или изпратена в Ада.

На четиридесетия ден Църквата отслужва помен за починалия, тъй като вече се смята, че съдбата на душата му за задгробния живот е решена.

Панихидата трябва да бъде проведена точно на 40-ия ден от смъртта, независимо от препятствията. Гробът на покойника се изравнява на този ден.

Панихида за 1 година

На първата годишнина от смъртта на покойника отново се извършва помен, като той е последният, който се прави от свещеник и по възможност се събират всички негови близки.

Този помен се нарича още година, връхнина или склопване. Първата годишнина от смъртта слага край на траурния период, който близките и семейството на починалия трябва да спазват според обичаите.

След първата година се смята, че душата на покойника е заела своето окончателно място в Отвъдния свят сред своите близки, роднини и предци от земния свят.

Неговата памет вече се почита на задушниците и не се палят отделно свещи за нея.

Освен в утвърдените от Светата църква съботи-задушници, всички съботни дни са посветени на покойниците и е добре да отправяме молитви за тях, да посещаваме вечното им жилище и да палим свещи.

Данни
Артикулен номер
337530